10 прости правила за изграждане на изречения на испански

Трудно ви ли е да подредите познатите испански думи в смислена фраза?

Най-вероятното обяснение е, че трябва да опресните основните принципи на изграждане на изречения в испанския език.

И не, не са точно същите като в английския. Но, хей, ако бяха, ученето на нов език нямаше да е толкова забавно и уникално.

Така че, нека разберем как да сглобяваме тези изречения и да започнем да говорим испански.

Защо да научим основите на испанските изречения?

Щом усвоите тези прости правила, ще можете да изграждате и по-сложни изречения. Представете си езика като сграда (или кула от дженга, ако щете). Ако не построите основата правилно, цялата конструкция ще се срути. Но щом имате солиден фундамент, свободни сте да надграждате каквото си поискате.

А онова, че испанският и английският не са еднакви... Вярно ли е? Е, испанският е подобен на английския в някои отношения. Структурата му не е толкова различна, че да се налага да промените коренно възгледа си за живота, за да я разберете, но има определени разлики.

Както можете да си представите, именно тези разлики са причината за повечето грешки. Така че, внимавайте, защото ще научите градивните елементи на вашия бъдещ живот, в който ще говорите испански.

10 основни правила за изграждане на прости испански изречения

1. Всяко испанско изречение се нуждае от подлог и глагол (като минимум).

За да създадете нормално, положително изречение, ви трябват подлог и глагол, най-малкото. Разбира се, ще има варианти на това, но ще стигнем до тях след малко.

За да си припомним:

• Подлогът е "извършителят". Той взима активно участие в изречението или е ключовият елемент или тема. Подлогът може да бъде например име на човек, животно или машина.
• Глаголът е дума за действие, като *comer* (да ядеш), *poder* (да можеш), *beber* (да пиеш) и *escuchar* (да слушаш). Ще срещнете и "глаголи за състояние" и "инфинитивни глаголи", но за простота ще се заемем с тях в по-късни раздели.

Подлог + глагол

Да кажем, че подлогът ви е *Juan* (често срещано испанско мъжко име, което отговаря на английското "John"), а глаголът ви е *escribir* (да пишеш). Тогава можете да създадете простото изречение:

*Juan escribe.* (Хуан пише.)

Тук си струва да отбележим, че познаването на спрежението на испанските глаголи е задължително. Това означава да научите правилата и изключенията за прилагане на времена към всеки глагол.

Например, *Juan escribe*, но *yo escribo*. Научаването на тези спрежения може да отнеме време, така че когато тепърва започвате, се опитайте да се съсредоточите върху сегашното време.

Подлог + глагол + допълнение

Сега нека добавим още един елемент в сместа: допълнението. Най-просто казано, допълнението е това, което се влияе от глагола. Например, в последното ни изречение може да се чудите: "Какво пише Хуан?". Отговорът на този въпрос е допълнението.

Нека отново да кажем, че Хуан пише писмо (*carta*), което би било допълнението, както е показано по-долу:

*Juan escribe una carta.* (Хуан пише писмо.)

Обърнете внимание на члена *una* (един/една), който трябва да съгласува с числото на допълнението (единствено) и неговия род (женски). (Мъжката форма на *una* би била *uno*.) И числото, и родът ще повлияят на глагола и на всякакви прилагателни, които използвате. Не се притеснявайте: ще ви обясня тези концепции по-подробно по-късно.

Кога подлогът може да бъде пропуснат

За да улесним още нещата, често е възможно да се пропусне подлогът, щом вече се знае за кого или какво става дума. Така че, ако кажете *Juan escribe*, следващото ви изречение може да бъде *Escribe bien* (Той пише добре).

Тъй като Хуан е подлогът в първото изречение, а глаголът във второто изречение предполага, че подлогът е "той/тя/то", безопасно е да се приеме, че подлогът все още е Хуан.

Можете също да използвате местоимение, за да замените подлога, като напишете *Él escribe* (Той пише). Стига подлогът вече да е споменат, това е приемливо.

Това не противоречи на идеята, че испанските изречения се нуждаят от подлог и глагол. В последните няколко примера е възможно подлогът да се пропусне, защото вече се знае какъв или кой е той от контекста. Така че, технически, все още има подлог във фрази като *Escribe bien* и *Él escribe* — просто той се подразбира, вместо да бъде изписан.

2. Използвайте правилния род.

Използването на правилния род за съществителните е ключово в испанския, тъй като може да промени цели изречения. Представете си какво би могло да се случи, ако объркате думи като *pulpo* (октопод) и *pulpa* (пулпа).

Докато пишете и развивате речниците си, не забравяйте да включите рода на съществителното до думата в скоби. Например:

*(una) casa* — къща

Като общо правило за рода, съществителните, завършващи на *-o*, са мъжки, а тези, завършващи на *-a*, са женски, но има изключения. Овладяването на рода на съществителните може да бъде малко сложно, но наистина полира уменията ви за изречения.

Между другото, намирам за странно, че много учители решават да не включват рода на съществителното до средно ниво. Има школа на мисленето, която твърди, че не трябва да се фокусирате върху граматиката от самото начало. Вместо това, трябва да се съсредоточите върху потапяне и усвояване на думи в техния естествен контекст. И не ме разбирайте погрешно: това също е валиден подход!

Въпреки това, ако искате да започнете да общувате веднага, запомнянето на няколко прости градивни елемента ви дава приличен набор от изрази, които да използвате в реч и писмо още сега.

3. Използвайте правилния член.

Щом овладеете родовата принадлежност на съществителните, поставянето на членове ще бъде играчка.

Ето бърза таблица на испанските членове.

Тези членове се използват много по-често, отколкото в английския, така че ще трябва да знаете къде и кога да ги поставяте.

Някои сложни случаи, на които да обърнете внимание, са подлози като *la gente* (хората) или *la familia* (семейството) — тези подлози се отнасят до много или множество хора, но се считат за подлози в единствено число. Обърнете внимание, че членът "la" пред тях също е в единствено число. Всякакви глаголи, свързани с тези подлози, трябва да се спрежат в трето лице, единствено число.

Гледайте това видео, за да видите повече примери за подлози и съответстващи глаголи или прилагателни.

4. Прилагателните следват съществителните в испанските изречения.

Прилагателното описва подлог или допълнение. Някои примери за прилагателни са *rojo / roja* (червен) и *alto / alta* (висок). Можете да видите още прилагателни в действие тук.

Тук говорещите английски език са склонни да правят грешки. Представете си, че Хуан има зелени очи и искате да кажете това на испански. Трябва да напишете, че той има *ojos verdes* (буквално: очи зелени), а не *verdes ojos*.

Поставянето на прилагателното след съществителното е едно от първите правила, които изучаващите испански трябва да усвоят, и неговата важност не може да бъде достатъчно подчертана.

Това правило важи и за други комбинации от прилагателно и съществително. Ако Хуан има дълга коса, ще кажете, че има *pelo largo* (буквално: коса дълга), а ако е къса, ще бъде *pelo corto* (коса къса).

За да направим нещата още по-объркващи, трябва също да съгласувате прилагателните си. Така че, ако съществителното е в множествено число, прилагателното също трябва да е в множествено число. Например, тъй като *ojos* (очи) е множествено число, съчетавате го с *verdes* (зелени – мн.ч.), а не със *verde* в единствено число. Можете да научите повече за това в тази публикация.

Имайте предвид, че в някои случаи това правило се обръща. Някои прилагателни променят значението си в зависимост от това дали са поставени преди или след съществителното. Но засега просто се придържайте към правилото "прилагателно след съществително": изключенията можете да ги разгледате по-късно.

5. Свързвайте подлози с глаголи/други части на речта с глаголите "съм".

На испански има два глагола, които означават "съм": *ser* и *estar*.

Има обширни правила, които определят кога трябва да използвате единия вместо другия. Въпреки това, усвояването на някои от най-простите форми на *ser* и *estar* ще ви помогне да изграждате много повече изречения, отколкото бихте могли с начални материали.

Например, имате *es* и *está* (и двете означават "е"), за да свържете подлога/съществителното и прилагателното, ето така:

*Juan es alto.* (Хуан е висок.)

*Juan está enfadado.* (Хуан е ядосан.)

6. Наречията в испанския функционират както в английския.

Както в английския, испанските наречия се използват за описание на глаголи.

Например: *Juan lee rápidamente.* (Хуан чете бързо). Как чете Хуан? Чете бързо, което описва глагола "чете". Браво на Хуан!

Ето още един пример: *Juan canta mal.* (Хуан пее зле). Не толкова добре за Хуан.

Испанските наречия също могат да се местят в изречението, както в английския. Можете да кажете:

*Juan escribe lentamente.* (Буквално: Хуан пише бавно)

*Lentamente escribe Juan.* (Буквално: Бавно пише Хуан)

И по двата начина бихте казали, че Хуан пише бавно. Това може да е или да не е добре, в зависимост от гледната ви точка.

За да образувате повечето испански наречия, просто добавете "-mente" в края на прилагателното. Ако прилагателното завършва на "-o", за да опише мъжко съществително, трябва да се уверите, че буквата преди "-mente" е "a", а не "o".

Например:

• *rápido / rápida → rápidamente*
• *lento / lenta → lentamente*
• *perfecto / perfecta → perfectamente*

Ако прилагателното не завършва на -o/a, можете просто да добавите "-mente". Например, *difícil* (труден) става *difícilmente*. Не чак толкова *difícil*!

Добавянето на "-mente" в испанския е подобно на добавянето на "-ly" към прилагателни в английския ("slow" става "slowly", например).

За разлика от испанските прилагателни, испанските наречия не носят род. С други думи, те са еднакви, независимо към кой род се прилагат.

Разбира се, има и няколко наречия, които не следват правилото "добави -mente". Най-често срещаните неправилни наречия са:

*bueno → bien* (добре)

*malo → mal* (зле)

Запомнете тези две и няма да имате проблеми с изграждането на основни изречения с наречия.

7. За да направите испанско изречение отрицателно, добавете "no" преди глагола.

В един момент, освен ако не сте най-позитивният човек на света, ще трябва да направите изреченията си отрицателни.

Добрата новина е, че в испанския отрицанието е много лесно – всъщност по-лесно, отколкото в английския.

Просто добавете "no" преди глагола. Това е всичко.

Така *Juan escribe* (Хуан пише) става *Juan no escribe* (Хуан не пише).

Защо Хуан не пише, не е ясно в този случай, но това е хубавото на основите.

Можете да добавите към изречението от вашия градивен елемент и да кажете *Juan no escribe porque es un gato* (Хуан не пише, защото е котка), или каквото и друго обяснение за липсата на умения за писане на испански при Хуан предпочитате. Между другото, по-късно ще говорим по-подробно за думи като *porque* (защото), което е пример за испанска съюзна дума.

За разлика от английския, в испанския е възможно да се използват двойни отрицания. Например, можете да кажете *no me gusta nada*, което се превежда буквално като "на мен не ми харесва нищо" и се счита за граматически правилно в испанския.

8. Свържете ги всичките със съюзи.

Съществено е да знаете как да свързвате думи и идеи в изречения. За да направите това, ето топ 5 съюза на испански, които трябва да знаете:

• *y* — и
• *pero* — но
• *también* — също
• *porque* — защото
• *pues* — ами, е

*Pues*: Този съединител, макар и използван както в Испания, така и в Латинска Америка, по-вероятно ще се появи в неформалната реч в Латинска Америка.

9. Овладейте фразеологичните си глаголи.

Фразеологичните глаголи са най-добрите ви приятели при изграждането на прости испански изречения. Защо?

На първо място, те имат ясни правила, които, ако се следват правилно, ще произвеждат перфектни изречения за описание на вашите бъдещи действия.

Преди да продължим, трябва да сме ясни какво е инфинитивен глагол или *infinitivo*. Те са нещо като английската фраза "to + глагол". В инфинитивен начин глаголите не се спрегат, за да определят подлога или времевия период на действието. Всички те ще завършват на -ar, -er или -ir.

За прост пример: *queremos leer* (ние искаме да четем), където *queremos* е спрегнатата форма на *querer* (да искаш) и добавяте инфинитивния глагол *leer* или "да четеш".

Сега бих искал любезно да ви запозная с новите ви фразеологични приятели — наречени така, защото са невероятно лесни за използване — *Tener que + Infinitivo* (трябва да) и *Ir a + Infinitivo* (ще, отивам да).

Това също ще бъде чудесна практика за спрежение на два основни глагола, *tener* (да имаш) и *ir* (да отидеш), тъй като те са неправилни в първо лице, сегашно време.

По същество, стъпките ви са следните.

1. Спрегнете глагола (*tener* или *ir*).

*Ако сте в Испания, трябва да използвате *ustedes* само във формални ситуации (в противен случай използвайте *vosotros*). В Латинска Америка обаче *ustedes* е единственото множествено местоимение за "вие" в употреба, независимо от формалността.

2. Добавете *que* за *tener* и *a* за *ir*. След това добавете вашия *infinitivo*.

Нека разгледаме три примерни изречения с *tener que* в действие. Фразовите глаголни изрази (т.е. *tener + que +* инфинитивен глагол) са удебелени.

*Yo tengo que hacer mi tarea porque mañana tengo clase.* (Трябва да си направя домашното, защото утре имам час.)

*Tú tienes que ver esa película, pero vamos juntos porque la quiero ver otra vez.* (Трябва да видиш онзи филм, но да отидем заедно, защото искам да го видя отново.)

*Si ellos tienen que ir, ella también tiene que ir.* (Ако те трябва да отидат, тя също трябва да отиде.)

Просто, нали? Опитайте да изградите още няколко сами. След това проверете знанията си с този тест.

А как да изразим бъдещи действия? Е, тук идва фразеологичният приятел номер 2. Отново, фразовите глаголни изрази (т.е. *ir + a +* инфинитивен глагол) са удебелени.

*Ella va a ver la televisión.* (Тя ще гледа телевизия.)

*Vamos a comer porque tenemos hambre.* (Ще ядем, защото сме гладни.)

*Usted va a poder hacerlo con ayuda.* (Вие ще можете да го направите с помощ.)

Продължавайте да мислите за още няколко, използвайки различни думи и действия. Щом почувствате, че сте готови, направете този тест, за да преговорите.

10. Има три начина да зададете въпрос на испански.

Освен ако целият ви разговор няма да е едностранен (може би докато говорите с котката Хуан), вероятно ще искате и да задавате въпроси. Отново, това е по-лесно на испански, отколкото на английски, което вероятно е защо испаноговорящите често смятат, че въпросите на английски са трудни за формулиране.

Учащите испански трябва да имат много по-малко проблеми. (Ура!) Има няколко начина за изграждане на испански въпроси:

Разменете глагола и подлога.

Положителното изречение *Juan cocina* (Хуан готви) става *¿Cocina Juan?* (Готви ли Хуан?). Не забравяйте, че на испански ви трябва и обърнат въпросителен знак в началото на въпроса.

Добавете обърнати въпросителни знаци и възходяща интонация.

Още по-лесен начин да зададете въпрос е просто да поставите въпросителни знаци около изявлението. Така *Juan cocina* става *¿Juan cocina?*. Това далеч е предпочитаният начин за задаване на въпроси както в устната, така и в писмената испанска реч.

Но как да разберем, че някой задава въпрос, когато говори, ако използва същите думи (със същия ред на думите), както когато пише положително изречение?

Отговорът е в интонацията. Вдигнете тон в края на изречението и вашият слушател ще може да разбере, че задавате въпрос. Това е друго нещо, което испанският има общо с английския: устните въпроси се обозначават с възходяща интонация в края на изречението.

Добавете въпросителни частици.

Друг лесен начин да зададете въпрос на испански е да добавите въпросителна частица. Това е, когато казвате нормално изречение, но добавяте въпросителна дума след него. Знаете, както на английски, нали?

Нека използваме Хуан и готвенето му за последен път. За да направите въпрос от *Juan cocina* по този метод, просто добавете *¿no?* или *¿verdad?* в края.

Така нашият въпрос сега е *Juan cocina, ¿no?* или *Juan cocina, ¿verdad?* Това е като да кажете: "Хуан готви, нали?"

Разбрахте всичко това, нали?

Как да упражнявате изграждането на испански изречения

Прочетохте всички тези правила. Сега е време да разберем как да ги приложим на практика.

Потопете се във възможно най-много испански.

Ключът към овладяването на испанските изречения е да се сблъсквате с много от тях. Няколко примера няма да стигнат: колкото повече изречения виждате и анализирате, толкова повече правилата ще стават инстинктивни.

В идеалния случай бихте имали наблизо роден испаноговорящ (като приятел или учител), който да може постоянно да говори с вас на езика. Но ако това не е вариант, следващият най-добър метод е да използвате автентично испанско съдържание, като испански книги, телевизионни предавания, филми и т.н.

Един мултимедиен езиков ресурс, който можете да използвате за тази цел, е Lingflix, който има библиотека с автентични испански видеа, оборудвани с интерактивни субтитри на испански и английски. Освен че ви позволяват да следвате говорещите фрази, тези субтитри също предоставят преводи, граматична информация и примерни изречения. Видеоклиповете също са последвани от тестове, в които трябва да попълните, да речем, изречения с правилния ред на думите.

YouTube каналът на Lingflix също разглежда епизоди от популярни телевизионни предавания, дублирани на испански – като "Приятели" и "Теорията на големия взрив" – за да предостави задълбочени уроци по лексика и граматика.

Можете да видите испанската граматика, използвана естествено, плюс да получите обяснения от преподавател във видеоклипове от около 20 минути.

Записвайте по две нови изречения всеки ден.

Например, можете да запишете едно сутрин, когато се събудите, и едно вечер, преди да си легнете.

Искате да създадете ежедневно визуално напомняне? Закачете постер или лист хартия на стената, за да сте сигурни, че преглеждате ежедневно.

Една приятелка ми каза, че след като си направи стенен постер с 10 испански изречения, гледала постера по пет минути на ден. След седмица запомнила осем от 10-те изречения наизуст. Не е зле!

Номерът е да продължавате да правите това всяка седмица със свежа порция изречения, плюс тези от миналата седмица, които все още не сте запомнили добре.

Докато сте в настроение, защо не започнете вашия испански стенен постер днес? Ето някои полезни и често срещани изречения, с които можете да започнете.

1. *Soy de ______.* (Аз съм от _______.)

2. *Vivo en ______.* (Аз живея в _______.)

3. *Soy ______.* (Аз съм (а) _______.)

4. *Soy estudiante.* (Аз съм студент/ка.)

5. *Estoy ______.* (Аз съм _______ (състояние).)

6. *Estoy bien, gracias.* (Добре съм, благодаря.)

7. *Me gusta ______.* (На мен ми харесва _______.)

8. *No me gusta ______.* (На мен не ми харесва _______.)

Казвайте ги си пред огледалото.

Повторете всяко изречение три пъти и се гледайте, докато говорите. Не се срамувайте! Това помага за затвърждаване на изречението. Визуалният образ на себе си ви помага да го вкорените в съзнанието си и да се чувствате допълнително уверени, щом го използвате в реална ситуация.

Ако нещо звучи странно, погледнете устата си. Наистина ли формирате звуковете внимателно с устните си?

Водете дневник постоянно.

Водете испански дневник и записвайте две прости изречения всеки ден. Напишете всяко по два или три пъти подред, за да сте сигурни, че наистина е запомнило.

Ако се чувствате наистина мотивирани, можете да удължите тази практика и да създадете по-дълъг дневников запис, използвайки изреченията в контекст.

Не се страхувайте да експериментирате.

Щом усвоите основите, можете да започнете да добавяте допълнителни елементи и да се забавлявате. За да използваме аналогията с дженгата, ако кулата е построена достатъчно добре, не е нужно да се притеснявате, че цялата ще се срути, дори ако премахвате и пренареждате блоковете (т.е. граматичните правила).

Може би искате да уточните това прилагателно. Можете да кажете *el hombre es muy alto* (мъжът е много висок). Или може да искате да добавите допълнителни прилагателни, както в *la chica es alta, delgada y muy bonita* (момичето е висока, слаба и много красива).

Можете дори да съберете някои формули. Например, *la chica delgada escribe perfectamente* (слабото момиче пише перфектно), което е подлог + прилагателно + глагол + наречие.

Колкото повече експериментирате с използването на допълнителни думи и нови думи, толкова по-напред ще напредвате в испанските си занимания.

Ето ги: десет прости правила, които да ви помогнат да научите испански изречения. Сега, след като усвоихте основите, можете да продължите напред и да изградите нещо малко по-сложно. Успешно строителство!