Прост наръчник за месеците на руски

Научете всичко за месеците на руски с този блог-наръчник за месеци, сезони и сезонни събития на руски. Разберете всичко за руския календар и как да изразявате дати на руски.

И ако някога имате шанс да посетите Русия, ще знаете какво да очаквате за всеки сезон.

Имената на месеците на руски

Първо, нека се задълбочим в основната лексика. Ето как се казват месеците на руски:

• январь (Yanvar) — януари
• февраль (Fevral) — февруари
• март (Mart) — март
• апрель (Aprel) — април
• май (May) — май
• июнь (Iyun) — юни
• июль (Iyul) — юли
• август (Avgust) — август
• сентябрь (Sentyabr) — септември
• октябрь (Oktyabr) — октомври
• ноябрь (Noyabr) — ноември
• декабрь (Dekabr) — декември

Как се казват и пишат датите на руски

Руските месеци в родителен падеж

При изричане на датата, месеците са в родителен падеж. Ето как става това:

• января за януари
• февраля (fevralya) за февруари
• марта (marta) за март
• апреля (aprelya) за април
• мая (maya) за май
• июня (iyunya) за юни
• июля (iyulya) за юли
• августа (avgusta) за август
• сентября (sentyabrya) за септември
• октября (oktyabrya) за октомври
• ноября (noyabrya) за ноември
• декабря (dekabrya) за декември

Как се пишат датите на руски

Форматът за писане на дати на руски е „ден месец година“. Не забравяйте, че руските дати често включват пълната година, особено в писмена форма.

За разлика от английския, в писмена руска реч месеците и сезоните се третират като съществителни нарицателни, така че не се пишат с главна буква.

Например:

15 июля 2023 года (15 юли 2023 г.)

15 мая 1965 года (15 май 1965 г.)

12 декабря 1972 года (12 декември 1972 г.)

Как се казват датите на руски

За да кажете датата, използвате редно числително за деня и родителен падеж за месеца.

Например:

пятнадцатое июля две тысячи двадцать третьего года (петнадесето юли две хиляди двадесет и трета година)

Пятнадцатое мая тысяча девятьсот шестьдесят пятого года (Петнадесето май хиляда деветстотин шестдесет и пета година)

Двенадцатое декабря тысяча девятьсот семьдесят второго года (Дванадесето декември хиляда деветстотин седемдесет и втора година)

Сезони на руски

Докато изучавате сезоните, имайте предвид, че руснаците използват календарно определение на сезоните, а не астрономическото, както в много други части по света. Следователно пролетта започва на 1 март, а не на 21 март; лятото – на 1 юни, а не на 21 юни; есента – на 1 септември, а не на 21 септември; зимата – на 1 декември, а не на 21 декември.

Весна (Vesna) — Пролет

Ах, пролетта! Време на цъфтеж и в някои части на Русия – на наводнения. Докато снегът се топи, реките и езерата се наводняват и понякога излизат от бреговете си. Това може да причини известни затруднения, но също така носи обновяване на хранителните вещества в почвата.

Пролетта носи и доста празненства. Масленица (Maslenitsa) е широко празнуван традиционен руски фестивал, отбелязващ края на зимата и идването на пролетта.

Това седмично събитие включва различни обичаи, като един от върховете е приготвянето и консумацията на блини (blini) – тънки палачинки, символизиращи слънцето. Семействата се събират, за да се насладят на тези лакомства, често подправени с хайвер, заквасена сметана или сладко.

Освен това, Международният ден на жената на 8 март има голямо значение. Познат като Международный женский день (Mezhdunarodny zhenskiy den’) или просто Восьмое марта на руски, това е ден за почитане на постиженията и приноса на жените. Цветята, особено лалетата, са популярни подаръци и се организират много събития в чест на жените из цялата страна.

Друга забележителна празнична дата е Великден, наричан Пасха (Paskha) на руски. Макар датата да се определя от християнския календар, много руснаци включват и традиционни народни ритуали в своите великденски тържества.

Това е време за семейни събирания, специални трапези и размяна на красиво украсени яйца или крашенные яйца (krasnennye yaytsa).

Последният важен руски пролетен празник е Денят на победата на 9 май, известен като День Победы (Den Pobedy). Това е значим празник в руската култура, отбелязващ победата над нацистка Германия във Втората световна война.

Лето (Leto) — Лято

Руснаците често прекарват летата си на дача (dacha) – къщички в провинцията. Тази традиция е дълбоко вкоренена и семействата отглеждат градини и се наслаждават на спокойствието на природата.

Нощта на Иван Купала, или Иван Купала (Ivan Kupala) на руски, е известна лятна празнична дата в руската култура. Този древен славянски езически фестивал, празнуван около лятното слъстостоене, включва различни ритуали, сред които плетене на венци от цветя, прескачане на клада за късмет и търсене на митичното „папратово цвете“, за което се смята, че носи щастие и богатство.

День России (Den’ Rossii), или Денят на Русия, на 12 юни е национален празник, отбелязващ декларацията за суверенитет.

Фестивалът на белите нощи в Санкт Петербург, Фестиваль “Белые ночи” (Festival Belye Nochi) е друго забележително лятно събитие. Тъй като градът изпитва почти непрекъсната дневна светлина по това време, различни културни представления, включително известното тържество „Алените платна“, озаряват „Северната Венеция“.

Събитието „Алените платна“ включва спектакл от фойерверки и кораб с алено-червени платна, символизиращ кулминацията на академичните постижения за завършилите ученици.

Осень (Osen’) — Есен

Първи септември е День знаний (Den’ Znaniy), или Денят на знанието. Той отбелязва началото на учебната година и е важно културно събитие в Русия. Ученици, облечени официално, посещават церемонии с цветя за учителите си.

Хэллоуин, или Halloween, традиционно не е руски културен празник, но популярността му нараства през последните години, особено в градските райони и сред по-младото поколение. Празникът е повлиян от западната култура и не е дълбоко вкоренен в руските традиции. В градски центрове като Москва и Санкт Петербург може да срещнете хелоуински декорации, тематични партита и някои хора да се обличат в костюми.

Зима (Zima) — Зима

Зимата в руската култура е белязана от празнуването на Нова година, известна като Новый год (Novy God). Докато Коледа също се отбелязва, Нова година е главният празник за тържествени събирания, размяна на подаръци и сложни декорации. Дядо Мраз, или Дед Мороз (Ded Moroz), в сопровождение на внучка си Снегурочка (Snegurochka), разнася подаръци на децата в навечерието на Нова година.

Православното Коледа, празнувано на 7 януари, следва юлианския календар. Известно на руски като Православное Рождество (Pravoslavnoe Rozhdestvo), то е по-тих, по-религиозен празник, като много хора посещават църковни служби и се насищат с тържествени трапези със семейството.

Татьянин день (Tatyanin Den’), или Татянин ден, е друго културно събитие, свързано с учебния календар. Той се пада на 25 януари според юлианския календар и почита учениците и учителите, особено тези във висшето образование. Много учебни заведения празнуват този ден с разнообразни дейности и събития.

Фестивалите на ледените скулптури, като този, провеждан в Санкт Петербург, са придобили популярност в Русия през зимата. Тези събития представят сложни ледени скулптури и привличат посетители от целия свят.

За да видите тази лексика в контекст, можете да опитате програмата за езиково обучение Lingflix.

Lingflix взима автентични видеоклипове – като музикални видеа, филмови трейлъри, новини и вдъхновяващи речи – и ги превръща в персонализирани уроци по езиково обучение. Можете да опитате Lingflix безплатно за 2 седмици. Посетете уебсайта или изтеглете приложението за iOS или Android. P.S. Кликнете тук, за да се възползвате от текущата ни промоция! (Изтича в края на този месец.)

Руската календарна система

Руската календарна система исторически използва юлианския календар, въведен от Юлий Цезар през 45 г. пр. н. е. Въпреки това, през 1918 г. Русия прие григорианския календар като част от серия реформи на съветското правителство. Григорианският календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 г., е календарната система, широко използвана в международен мащаб.

Основната разлика между двете календарни системи е в начина, по който обработват високосните години. Юлианският календар добавя един високосен ден на всеки четири години без изключение, което прави средната година дълга 365,25 дни.

За разлика от това, григорианският календар се коригира за това леко надценяване, като пропуска високосните години, които се делят на 100, но не и на 400. Това усъвършенстване доближава средната продължителност на годината до 365,2425 дни.

В резултат на тези различия, григорианският календар е по-точен в синхронизирането с астрономическата година, което го прави стандартният календар за по-голямата част от света днес.

Въпреки това, някои православни църкви, включително Руската православна църква, все още използват юлианския календар за литургични цели, което води до разлики в празнуването на религиозните празници като Коледа и Великден.

Често срещани фрази и изрази

Ето някои изрази, включващи месеци и сезони!

• Майские заморозки (Mayskiye zamorozki) — Майски слани Май има някои неочаквано студени дни, които често поставят реколтата под въпрос, като замразяват младите растения.
• Марток, надевай семь порток (Martok, nadevay syem’ portok) — Март, облечи седем гащи Това дава доста добра представа за времето през май в Русия... ледено студено!
• Не май месяц (Nye may mesyats) — Не е май месец Използва се, когато някой излага някого на студ без нужда, например като отвори прозорци, изключи отоплението и т.н.
• Цыплят по осени считают (Tsypliat po oseni schitayut) — пилетата се броят есенно Това е руската версия на английския израз „не брои пилетата си преди да се излюпят“.
• Готовь сани летом, а телегу—зимой (Gotov’ sani letom, a telegu—zimoi) — готви шейната през лятото, а каруцата – през зимата Тази фраза подчертава важността на подготовката и предварителното планиране.
• Летний день год кормит (Letniy den’ god kormit) — Един летен ден храни годината Този израз подчертава значението на продуктивния летен ден, подсказвайки, че успешно и плодородно лято може да има положително въздействие върху цялата година.

Празнувайте отминаването на времето с тази лексика за дати, сезони и месеци на руски!