Език срещу диалект: каква е разликата?

„Езикът е диалект с армия и флот.“ — Лингвистът Макс Вайнрайх

Разбира се, знаете какво е език, но може да сте малко объркани как езикът се различава от диалекта.

Основната идея е, че езикът се отнася до система за комуникация със собствена уникална граматика и речник, често разпознавана като имаща отделна културна или национална идентичност; докато диалектът е вариант на език, говорен в определен регион или от конкретна социална група, различаващ се главно по произношение, речник и граматика, но все пак остава взаимно разбираем с доминиращия език, говорен в района.

Добре, като казахме това, продължете да четете за трите основни разлики между език и диалект, а също научете как диалектът се различава от акцента.

Основните разлики между езици и диалекти

Ще ви кажа направо: въпреки че дефинирахме разликите по-горе, няма единодушно определение между език и диалект. И двете са системи за комуникация, използвани от носители на езика, и всяка може да се счита за пълен език.

Изкушаващо е да скачаме към ясни сравнения, но в лингвистиката някои концепции не са толкова прости, колкото бихме искали.

1. Езиците имат държава, докато диалектите са регионални

„Език“ се дефинира от Merriam-Webster като „думите, тяхното произношение и методите за тяхното комбиниране, използвани и разбирани от общност“.

„Диалект“, от друга страна, се дефинира като „регионална разновидност на език, отличаваща се с особености на речника, граматиката и произношението“.

Може да сте забелязали, че няма голяма разлика между тези определения. Но винаги се подчертава, че езиците са национални, докато диалектите се считат за регионални и често се говорят от по-малък брой хора.

Всяка държава има поне един официален език, който се използва в официални документи и правителствени дейности.

Докато повечето хора спират тук, ние можем да навлезем малко по-дълбоко – тоест, можем да бъдем по-лингвистично точни.

Диалектът се превръща в език чрез указ или декларация – държавата дава специален статут на една говорна система като официален език. С други думи, един език се счита за такъв, защото е одобрен от държавата.

Например, когато Филипините избираха един от осемте си основни диалекта да бъде официален език, не беше случайност, че тагалог спечели.

Въпреки че по това време мнозинството в страната едва говореше тагалог/филипино, това не попречи на лидерите в столицата, които говореха свободно тагалог, да го приемат за национален език.

Тъй като технически езиците са диалекти, има много ситуации, в които хора, говорещи различни езици, могат да се разбират перфектно.

Вземете например взаимната разбираемост на официалните езици на Дания, Швеция и Норвегия. Ето стандартен сценарий на шега:

Шега: Датчанин, швед и норвежец влизат в бар…

Кулминация: И те си говорят нормално.

Вярно е. Повечето скандинавци могат да разговарят помежду си без преводачи!

Официално те говорят три различни езика (датски, шведски и норвежки), но може да се спори, че всъщност използват три родствени диалекта, които вероятно произлизат от общ праезик.

2. Езиците имат стандартни писмени форми, докато диалектите са предимно устни

Езиците често имат стандартни граматически правила и богат запас от литература. Те съществуват не само като устни традиции, но и като писмени записи.

Диалектите, от друга страна, обикновено се говорят повече, отколкото се пишат. Ако се пишат, това обикновено не е в официални или национални документи.

Докато наличността на вече съществуваща литература със сигурност е критерий за избор на „официален език“, това работи и в обратна посока.

Обявяването на диалект за официален език се самоподдържа, насърчавайки писателите да създават произведения на този език. Тъй като държавата е одобрила даден език като официален, всичките й официални дела ще бъдат водени на него.

Това създава ефект на снежна топка, така че все повече и повече литература се натрупва на този език, допълнително го затвърдявайки.

3. Езиците са качествено различни от диалектите

Мнозина твърдят, че езиците са просто по природа по-елегантни или сложни от диалектите.

Но ако съдите за тази сложност по развитата трудност или сложност на езика, тогава архи – диалект, говорен в планински регион на Русия – би направил домашното ви по френски да изглежда като детска игра.

Архи има голям брой фонеми (звуци) и толкова много спрегателни форми, че един единствен глагол може да произведе около 1 502 839 форми.

От друга страна, ако искате да твърдите, че елегантността на един език се крие в неговата простота, тогава ще ви е трудно да защитите приемането на трудни езици като мандарински китайски, унгарски или тайландски за ежедневна употреба.

Например, китайският има над 50 000 иероглифа. Той също е тонален език. Това означава, че една сричка като „ma“, в зависимост от произношението й, може да означава „майка“, „кон“ или нещо съвсем различно.

Така че, кой наистина може да каже какво прави един език красив? И да не забравяме, че има диалекти, също толкова достойни като официално признатите езици.

Каква е разликата между диалект и акцент?

Докато сме на темата, може да искате да знаете разликата между диалект и акцент. Мнозина ги бъркат и често ги използват взаимозаменяемо. Добрата новина е, че разликата тук е много по-ясна:

Акцентът е подмножество на диалекта.

Докато диалектите обхващат всички аспекти на езика – граматика, речник и произношение – акцентът се отнася само до третата част.

Според речника Merriam-Webster акцентът е „начин на говорене, типичен за определена група хора и особено за коренното население или жителите на даден регион“.

Акцентите са интересни изследвания, защото групират говорещите според тяхната география. Думи и изречения, които изглеждат еднакви, могат да звучат много различно, когато се произнасят от хора от два различни региона.

Само с английския език вече има толкова много акценти. Американецът например едва разбира шотландец, въпреки че говорят един и същ език.

Всеки от тях от своя страна има свои собствени регионални варианти. Американските акценти, например, са дълбок южен, тексаски, нюйоркски, бостънски, калифорнийски и много други.

Интересното е, че повечето говорещи твърдят, че техният акцент е „правилният“ начин за произнасяне на думите. Такива сме ние, хората.

Въпреки че акцентът на даден човек може да има някакви социални, икономически или геополитически последици, всички акценти са равни. И всеки има акцент. И всички звучат красиво.

Можете да получите много контекст и да чуете различни акценти, като гледате медии, създадени от носители на езика. Един чудесен начин да направите това е като използвате езикова програма като Lingflix.

Ако се интересувате да навлезете по-дълбоко в темата за езици срещу диалекти, помислете да изслушате тази информативна TED реч:

Така че сега знаем: няма черно-бяла разлика между езици и диалекти, а акцентът всъщност е подмножество на диалекта.

Сега сте подготвени да обясните разликата на хората, които все още са в неведение – и може дори да се включите в дискусиите на опитни лингвисти!