21 френски съгласни и как да ги произнасяме

Френските съгласни понякога са неми. В други случаи се чуват. В някои случаи се произнасят "меко", а в други – "твърдо".

Както виждате, съществуват правила, които ще ви помогнат да разберете поведението на френските съгласни. Нека ги разгледаме.

Как се държат френските съгласни в думите, от B до Z

Опитайте да рецитирате френската азбука:

A , B , C , D , E, F , G , H , I, J , K , L , M , N , O, P , Q , R , S , T , U, V, W , X , Y , Z

След това направете това отново, но този път пропуснете всички гласни, с изключение на Y. Voilà! Ето! Вече имате списък на френските съгласни:

B , C , D , F , G , H , J , K , L , M , N , P , Q , R , S , T , V, W , X , Y , Z

Макар и изкушаващо, да разгледаме всяка от тези съгласни в строг азбучен ред, някои от тях се държат по много сходни начини – почти не се променят, замлъкват или се поглъщат от назализирани гласни. Затова ще ги разгледаме в групи, базирани на тяхното поведение. (Някои от тях ще се появят повече от веднъж.)

Тъй като няколко от тези френски съгласни могат да произведат повече от един звук, ще използваме Международната фонетична азбука (МФА), за да определим точно звуковете, произнасяни в конкретни контексти. Френската МФА има еднозначно съответствие – по един звук на буква.

Просто щракнете върху която и да е от френските примерни думи, за да чуете как носители на френски език произнасят представените съгласни.

Прости френски съгласни

Тези съгласни обикновено не правят нищо сложно – поне не в началото или средата на френските думи.

B и K могат да са неми в края на някои думи; ще говорим за това малко по-подробно по-късно.

• B – Произнася се подобно на английското, но с по-напрегната позиция на устните. Звучи последователно като [ b ] в думите belle (красота), bête (звяр) и стотици други.

• D – Тази съгласна почти винаги се произнася [ d ], както в d’accord (добре) или dinde (пуйка). Крайното D може да звучи като [ t ], когато е последвано от дума, започваща с гласен звук, както в le grand homme (великият човек).

• F – Тази буква просто звучи като [ f ], независимо дали е единична в думи като frère (брат) или удвоена в думи като efficace (ефективен).

• J – Обикновено се произнася със звук [ ʒ ], както в jupe (пола); произнася се [ dʒ ] в някои заемки, като job (работа).

• K – Използва се за заемки като kiffer (харесвам), kimono и kiwi. Произнася се [ k ] почти също като в английския, но отново с по-напрегната позиция на устата и устните.

• V – Запазва същия прост звук [ v ], независимо дали се използва в думи като vous (Вие/вие), victoire (победа), savoir (знам) или vedette (знаменитост).

Понякога неми крайни съгласни

Френският е известен – и понякога смятан за страшен – заради множеството си неми крайни съгласни.

Феномен, известен като liaison (вързване), често определя дали една крайна съгласна е няма или се произнася.

B, C, F, K рядко са неми, докато D , M , N , P , R , S , T , X и Z често са. Ще разгледаме някои от тях малко по-отблизо.

Съгласни-хамелеони

Тези букви променят звука си въз основа на няколко различни фактора. В много случаи как звучат тези съгласни зависи от буквите след тях.

Френските гласни, по-специално, оказват влияние върху произношението на съгласните. Определени съгласни се произнасят "твърдо", когато се появят пред гласните A , O или U . Обратно, същите съгласни се произнасят "меко", когато са използвани пред гласните E , I или Y .

Меко C

Когато е сдвоена с E , I или Y, френската C произвежда мек звук [ s ], по същество звучейки като S в английски. Например, в думата silence (тишина), C звучи точно като S в началото на думата. Помислете също за думи като cible (цел), cendre (пепел) и cyberattaque (кибер атака).

Твърдо C

В думи като sucre (захар), facteur (пощальон), cri (вик) и crypte (крипта), ще забележите, че C, последвано директно от съгласна, ще звучи "твърдо" като [ k ] – дори ако следващата гласна в противен случай би дала на C мек звук [ s ].

Гласните A , O или U, поставени непосредствено след буквата C, също ще й дадат твърд звук. Ще чуете това в думи като café (кафе), cou (шия) и cuvette (мивка).

Ç ( C с седил)

Френската C е единствената постоянна френска съгласна, която понякога носи диакритичен знак: седила (cédille).

Повече от мушкач, това е като брада на Ван Дайк или пълна брада. И е мощна, омекотявайки френската C, така че да звучи като S в думи, където иначе би звучала като K: ça (това), français (френският език), garçon (момче), commençons (започваме) и reçu (получен).

C + H

Звукът на C може също да се промени, когато е в партньорство с H. Комбинацията CH във френски обикновено произвежда звук "ш" [ ʃ ], както в думи като château (замък), charbon (въглища), relâché (отпуснат) или revanche (отмъщение).

Има изключение от това правило, и то много подобно на феномен в английския: В някои заемки от гръцки, CH – обикновено в началото на дума – ще се произнася като [ k ]: chronomètre (хронометър), charisme (харизма), Christ (Христос) и chlore (хлор).

Въпреки това, в други гръцки заемки – като chimie (химия), charité (благотворителност) и chimérique (фантастичен) – комбинацията CH се произнася като [ ʃ ], точно както в повечето френски CH думи.

Твърдо G

Твърд звук G [ g ] във френски думи като gâteau (торта), gonflé (надут) или guerre (война) се получава, когато G е непосредствено последвано от A , O или U.

Това е много подобно на твърдото G в английски думи като "golf" и "gap". Отново, ще държите устата си в по-напрегната позиция, когато произнасяте твърдо G на френски.

Меко G

G, последвано от E , I или Y, ще бъде меко, със звук [ ʒ ], подобен на френската J. Помислете за думи като gentil (мил), ange (ангел), angine (възпалено гърло) и gym (гимнастика).

G + N

Комбинацията GN във френски почти винаги се намира в средата на думи.

В думи като gagnable (спечелим), ignoble (отвратителен) и, разбира се, champagne, двойката GN прави звук [ ɲ ]. Звучи много подобно на комбинацията GN в думата "лазаня", която английският език е приел от италиански.

Има няколко изключения от това правило за произношение. Например, в ignition (запалване) и agnosticisme (агностицизъм), G и N се произнасят отделно, като G се произнася твърдо, като [ g ].

H

Френската H е особено срамежлива съгласна, ставайки доловима само в комбинацията CH. Считана за съгласна, когато е "аспирирана" – макар всъщност да не се произнася – H се третира като гласна, когато е "нема". H често е аспирирана в заемки.

Hauteur (височина) и haut (висок), например, започват с аспирирано H. И двете думи са навлезли във френския език като заемки от франкски, германски език. Тъй като H се произнасяше във франкската версия на тези думи, H във френската версия – макар и недоловимо – се третира като всяка друга съгласна.

В резултат на това hauteur с определен член е la hauteur (а не "l’hauteur"). Контрастирайте това с l’homme (мъжът) или l’hôtel (хотелът), съществителни, които започват с H muet (нема H).

Други примери за H като съгласна са la haine (омразата) и la hâte (бързането).

L

L обикновено се произнася [ l ], когато е единична, както в думата liste (списък) или laine (вълна).

Двойно L

Когато е удвоено и поставено между I и E, както в думите billet (билет) или fille (момиче), LL звучи като [ j ].

Въпреки това, когато LL е оградено от двете страни с E, както в elle (тя) – или от поне едната страна с A или O, както в ballet (балет) и collaborateur (сътрудник) – LL се произнася [ l ].

Крайно L

В края на думи като bal (танцуален бал) и fil (нишка), L обикновено се произнася като [ l ]. Въпреки това, в думи със полугласни, като ail (чесън) и œil (око), L се произнася [ j ] – което може да бъде сбъркано за нямо, ако се каже бързо.

M и N

Съгласните M и N се държат подобно една на друга на френски.

Начални M и N

В началото на думи, M се произнася като [ m ], а N се произнася като [ n ] – независимо от гласните, които ги следват. Някои примери включват ma (моя [ж.р.]), mec (момче), nature (природа) и nuage (облак).

Единично или двойно M или N

Когато са удвоени в средата на дума, M и N не карат предходните гласни да се назализират. Вместо това, те се произнасят подобно на английски, както в comme (като) или cannelle (канела).

Има и някои думи с единично M или N в средата, като camion (камион) и canard (патица), в които не се появява назализирана гласна и тези съгласни се произнасят изцяло. Това е защото те са в отделни срички от предходните гласни.

Съгласни и назализирани гласни

M или N на френски – или дори MP , NG или NT – могат понякога да предизвикат назализирана (носова) гласна. Това означава, че крайната съгласна се произнася като вибрация в носа ви, вместо с езика, зъбите или небцето. Това често се случва в края на дума или сричка.

Думи за M или MP* след гласна включват parfum (парфюм), prénom (първо име), champ (поле) и camp (лагер).

* Дума като compliqué (сложен) е изключение, тъй като M е част от назализираната гласна, но P се произнася като [ p ]. В този случай, това е защото M и P са в две отделни срички, въпреки че P следва директно M в думата.

Думи за N или NG* или NT* след гласна включват bon (добър), bien (добре), concentration (концентрация), long (дълъг), sang (кръв), shampooing (шампоан), tant (толкова много) и comment (как).

* Често изключение от назализацията за крайно NG често се наблюдава в заемки като camping (къмпинг), shopping (пазаруване) и parking (паркинг). В тези думи крайното NG се произнася [ ŋ ], както би се произнасяло в оригиналните английски думи.

Също така, ако NG или NT се появят заедно в средата на дума, но в отделни срички, G или T биха се произнесли отделно. Думата congrégation (общност) е добър пример за това поведение, както и cantique (химн).

P

Френската P обикновено се произнася [ p ] както в английски, както в думите patron (шеф), peser (претеглям) и pique-nique (пикник).

Както в английски, PH на френски звучи като [ f ], както в думи като phrase (изречение, фраза).

В определени думи с гръцки произход, P пред S се произнася леко. Ще чуете лек начален звук [ p ] в началото на думи като psychologue (психолог), pseudonyme (псевдоним) и psaume (псалм). (В съответните английски думи P в началото на тези гръцки заемки е нямо.)

Френската P понякога е няма като крайна, особено когато е използвана след M. Има някои изключения от това, като cap (нос [геогр.]).

Q

Френската Q почти винаги е сдвоена с U и се произнася като [ k ], както в думи като qualité (качество), que (че), qui (кой) и quotidien (ежедневен).

Понякога комбинацията QU може да се произнасе като [ kw ]. Quad (всестранно превозно средство) е заемка от английски. Отнася се за "квадроцикъл" и се произнася [ kwad ] на френски – почти както би се произнесло на английски.

Рядко, когато Q се среща без U на френски, все пак звучи като [ k ]. Най-често използваните примери за това са cinq (пет) и coq (петел).

R

Буквата R на френски се произнася доловимо в началото и тялото на френските думи. Крайните R стават малко compliqués (сложни).

При съществителните, прилагателните и съюзите, завършващи на –ER, R обикновено се чува като [ ʀ ]: hiver (зима), plaisir (удоволствие), cher (скъп), pur (чист) и car (защото).

Инфинитивите на различни видове глаголи следват различни правила, въпреки че имат подобни окончания.

И -IR глаголите, и -ER глаголите имат инфинитиви, завършващи на R. Крайното R се произнася при –IR глаголи като finir (завършвам) и ouvrir (отварям), но не и при –ER глаголи като aller (одаря) или chanter (пея).

S

В началото на дума, френската S звучи много подобно на английската, независимо дали е сама или сдвоена с друга съгласна в думи като stage (стаж), sceptre (скиптър) или spacieux (просторен). Същото важи, когато S е поставена пред която и да е гласна.

В думите, френската S прави звук [ z ], когато е единична – както в poison (отрова) – и звук [ s ], когато е удвоена – както в poisson (риба). (Мога да ви кажа от личен срам опит, че е важно да правите правилно разлика между тези два звука!)

Нямо крайно S

S често е нямо в края на френски думи, въпреки че има случаи, когато се произнася. Например, S в les (мн.ч. определен член) само по себе си е нямо. Пред гласна обаче S би се произнесло като [ z ]. Можете да чуете това в les Invalides (парижкият мемориален комплекс, в който се намира гробницата на Наполеон).

T

Произношението на буквата T на френски може да зависи от позицията ѝ в думата, буквите около нея и дори дали се среща в съществително или глагол.

Тя обикновено звучи като [ t ] в повечето думи, като tarte (тарт). Това е вярно дори когато е сдвоена с H в думи като menthe (мента).

T, последвано от I

Френската T, когато е непосредствено последвана от I, може да звучи като [ sj ] в някои съществителни, като patience (търпение) и natation (плуване).

Това не е случаят обаче при спрегнати -IR глаголи като sortions (излизахме). Също така, ако S предхожда T, както в vestiaire (гардероб), T се произнася като [ t ], отделно от I, която я следва.

Нямо крайно T

T обикновено е нямо в самия край на френска дума, както в sortait (той/тя излизаше) или bout (край).

Ако е последвана от дума, започваща с гласна, T би се произнесло. Например, T в c’est (това е) само по себе си би било нямо. Би се произнесло като [ t ] в израза c’est un… (това е един…).

Крайното T в някои думи, като but (цел), почти винаги се произнася – поне във Франция. (В Канада може да е нямо.)

W

Няма да виждате W често използвано на френски. Тя се появява при заемки и може да звучи като [ v ] или [ w ].

В wagon (вагон), например, тя се произнася като [ v ] във Франция и Канада – но като [ w ] в Белгия.

X

Френската X може да се произнасе по един от три начина: [ ɡz ], [ ks ] или [ s ].

В exiger (изисквам) и examen (изпит), X звучи като [ ɡz ].

В думи като fax (факс), maximum (максимум) и laxiste (неточен), където има A точно преди X, X се произнася като [ ks ].

X в две много често срещани думи, dix (десет) и six (шест), звучи като [ s ].

Y

Точно както в английски, Y на френски може да бъде съгласна или гласна.

Y само по себе си е предлог, означаващ "там". Като такъв, той се произнася като гласна, както във фразите on y va (да отиваме [там]) и il y a (има).

В началото на думи като yeux (очи), yaourt (кисело мляко) и yoga (йога), френската Y се третира като съгласна и се произнася като [ ˈj ].

Z

Z в началото на френска дума звучи като [ z ], почти както би се произнесло на английски. Например, zèbre (зебра) и zéro (нула) и двете започват със звук [ z ].

В края на думи обаче, Z често е нямо. Помислете за формата vous (Вие/вие) на много повелителни глаголи като allez (одаряте), avez (имате) или écoutez (слушате). Или наречия като assez (достатъчно).

Как да практикуваме френски съгласни

За да практикувате френските съгласни, така че да станат втора природа за вас, можете да се възползвате от няколко различни форми на медии и начини на учене.

Практикувайте слушане

Започването с практика само на слушане на френски ще ви помогне да обучите ушите си да разпознават звуковете на френските съгласни. Френската музика във всеки възможен жанр предоставя разнообразна практика на слушане.

Ако радиото с разговори е повече по ваш вкус, разнообразие от френски подкасти могат да ви дадат подобно преживяване, което също ще поддържа ушите ви настроени на звуковете на френските съгласни.

Слушайте с видеа със субтитри

Видеата със субтитри ви дават възможността да комбинирате аудио с четене, както и визуални указания.

Докато гледате френско видео със субтитри, можете да четете думите, докато ги чувате произнесени в контекст. Наблюдавайте лицата и позициите на устата на говорителите, за да видите как произвеждат звуците, които чувате.

Lingflix е добър ресурс за това. Lingflix взема автентични видеоклипове – като музикални видеоклипове, филмови трейлъри, новини и вдъхновяващи речи – и ги превръща в персонализирани уроци по езиково обучение. Можете да опитате Lingflix безплатно за 2 седмици. Посетете уебсайта или изтеглете приложението за iOS или Android. P.S. Щракнете тук, за да се възползвате от текущата ни промоция! (Изтича в края на този месец.)

Четете заедно с аудиокниги

Можете също да опитате да слушате френски аудиокниги. Освен това, докато използвате ресурси като Spotify и LibriVox заедно с писмени текстове, можете да получите произношение на съгласните от носители на френски за множество думи.

С огромния каталог от безплатни френски книги от сайтове като Project Gutenberg, ще имате часове практика на четене и слушане с френски съгласни.

Правете диктовки

Сайтове като Kwiziq и Speechling предоставят френски текстове, които да записвате, докато слушате. Когато завършите всяко упражнение, използвайте предоставения ключ за отговори, за да оцените разбирането си за произношението на френските съгласни.

Практикувайте говорене

След като сте чули звуковете на френските съгласни от различни мултимедийни източници, можете да поставите знанията си на практика по няколко начина. Практиката на френски разговор ще ви позволи да произнасяте френски съгласни в контекст, с разговарящ партньор, който може да ви даде обратна връзка.

Все още сте твърде срамежливи, за да водите разговор на френски? Опитайте shadowing (съпровождащо повторение) на френски, много специфичен метод за повторение на френски аудио, който ви принуждава да имитирате звуците на съгласните от носители, които чувате.

Ça y est (това е то): съгласните от B до Z. С тези насоки за овладяване на френските съгласни можете да произнасяте френски думи с повече увереност и да не се изгубите в дивината на объркването със съгласните.